РДГ Варна | Документи

Експерти от Изпълнителна агенция по горите изготвиха анализ за изпълнението на договорите за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци (ДДУ) на държавни горски стопанства – териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите. Анализът обхваща периода от 2016 до 2020 г. и е изработен на база на протоколи от извършените проверки от Изпълнителна агенция по горите, регионалните дирекции по горите и държавните предприятия.

От анализа става ясно, че договорите до голяма степен се изпълняват коректно, определените годишни вноски по договорите за стопанисване и ползване на дивеча в по-голямата си част се превеждат редовно по сметка на съответното държавно предприятие. Основният проблем, констатиран при направените проверки е неизпълнението на бизнес-програмите и плановете за ползване на дивеча от някои от юридическите лица.  За част от извършените мероприятията не са представяни в горското стопанство отчетни документи, доказващи стойностното изражение на осъществените дейности.

С цел пълна прозрачност, Изпълнителна агенция по горите ще продължи да публикува информация за изпълнението на договорите за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци на държавни горски стопанства.

Във връзка с повишения обществен интерес към дейността на ловните стопанства експерти от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) изготвиха анализ за изпълнението на договорите за ловностопанската дейност в държавните ловните стопанства (ДЛС). Оценена е ефективността на управлението на ДЛС от стопанска и икономическа гледна точка и как се постигат заложените в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) цели за опазване на дивеча и местообитанията му, възстановяване на запасите, подобряване на трофейните качества и развитието на организиран ловен туризъм. В периода 2016-2020 г. договори за съвместна дейност по ЗЛОД е имало за 22 ДЛС, като към 2021 г. в 19 от общо 29 ДЛС има активни 20 договора.

Данните показват, че за 20 г. частната ловностопанска инициатива е допълнила усилията на държавата за възстановяване на дивечовите популации до нивата от 1989 г. 

В повечето случаи, обаче публично-частното партньорство се оказва неизгодно най-вече от управленска гледна точка за ДЛС, които плащат за възможността на частните юридически лица да използват като свои най-добрите ловни стопанства и ловни бази в страната. Нелоялната конкуренция при сключването на тези договори за съвместна дейност води впоследствие до размиване на отговорностите на двете страни по договорите.

Въз основа от направените изводи се предлага да бъдат преразгледани правилата за отдаване на ловни територии в България, така че да бъде максимално защитен държавния и публичния интерес, да има максимална прозрачност и равнопоставеност между различните видове субекти, стопанисващи дивеча. Те ще бъдат заложени в новата концепция за развитие на ловното стопанство в България.

за определяне на служители, които да вписват данни в Модул 1 – „Информационна система за бюджетен контрол“, Модул 2 - „Регистър на проекти и дейности“  и Модул 3 - „Технически спецификации“ във връзка с изпълнение на задълженията на административните органи по чл. 7г, ал. 4 и чл. 7д, ал. 3 от ЗЕУ и чл. 52, ал.1, т. 2 от НОИИСРЕАУ

Експерти от Изпълнителна агенция по горите изготвиха анализ за износа/изпращането на дървен материал от България в рамките на Европейския съюз и с трети страни, които не са членки на Съюза. Анализът обхваща периода от 2000 г. до края на първото тримесечие на 2021 г. и се базира на данни и информация от Националния статистически институт. 

От направения анализ се вижда, че количествата на изпратените и изнесените дърва за огрев и техните производни, както и на необработения и фасониран дървен материал са нараствали за периода от 2000 до 2007 г. В следващите две години се наблюдава спад, който е обусловен от световната икономическа криза. От 2010 г. до 2014 г. изнесените количества по трите групи дървесни материали се увеличават, като са най-големи през 2014 г. 

През 2015 г. е въведен Мораториум върху изпращането и износа на дървесина. Следва плавно понижаване, като през 2020 г. количествата са най-ниски. Причината за това е кризата в европейската и световната икономика, породена от пандемичната обстановка. През първото тримесечие на 2021 г. тенденцията се запазва същата, както за този период на 2020 г.

С Решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии, е разпоредено на държавата да възстанови държавната помощ по схемата. В тази връзка, от страна на ИАГ в процеса на работа и на текущите съдебни процедури е установено, че основният проблем, стоящ в основата на казуса със замените на гори, е крайно противоречивата нормативна, административна и експертна практика по изготвянето на пазарни оценки на имоти в България. Този проблем води до наказателни процедури на ЕК, тежки и скъпи административни процедури в МЗХГ и ИАГ, тежки и скъпи съдебни дела, правна несигурност в бизнеса и щета за имиджа на държавата.

В тази връзка е изготвен настоящия анализ, който да помогне в разрешаването на проблема с изготвянето на пазарни оценки и  противоречивата практика.

Изпълнителна агенция по горите публикува информация за структурата, функциите и финансирането на държавни администрации в областта на горите в страни от ЕС. Изследването е извършено от експерти отдел „Наука и международни дейности“, дирекция „Горско стопанство“ при Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и е на база на наличната в интернет пространството публична информация, както и на проведени видео разговори с представители на министерства и държавни горски предприятия и получени писмени отговори на зададени конкретни въпроси. 

Предоставената информация съдържа данни за Полша, Словакия, Словения, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Белгия, Франция, Нидерландия, Финландия, Унгария, ФР Германия /Бавария, Хесен, Нордрайн Вестфалия, Баден, Вюртемберг, Берлин, Бремен и Хамбург, Бранденбург, Мекленбург – Горна Померания, Долна Саксония, Райнланд Пфалц, Заарланд, Саксония, Саксония – Анхалт, Шлесвих Холщайн, Тюринген/, Австрия, Хърватия, Гърция, Румъния, Швеция. 

Всяка държава членка на Европейския съюз (EС) прилага собствена административна и икономическа система за управление на горите. Проучването показва, че държавните горски администрации в отделните държави или федерални провинции работят на основата на традиции в горското стопанство, съобразени с разпределението на горите по видове собственост, начините на стопанисване, характеристиките на основните видове екосистеми и отчитайки националните особености при използване на социалните функции на горите. 

Съгласно Договора за функциониране на ЕС, управлението на горите не попада сред областите от компетентност на ЕС и съответно се следва принципа на субсидиарност и всяка държава членка прилага собствена административна и икономическа система за управление на горите.